ЗАЩО ЧИНЧИЛИТА Е ТОЛКОВА ХАРИЗМАТИЧНА? “Царицата на персийските котки” - така някои специалисти наричат чинчилата, определйки я като най-красивият и величествен представител из между персийките. Обаянието на тези създания се дължи на блестящата сребристо-бяла козина и изумруденозелените очи, очертани ...в черна “очна линия”, които им придават почти неземен вид. Това пленяващо очарование прави тези котки едни от най-търсените като разцвветка при персийските, а и при други породи. Цветът “сребърна чинчила” e е бил селектиран и при екзоти, британски късокосмести, бормила, и други породи късокосмести котки. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОЗИ РЯДЪК ЦВЯТ? На практика чинчилата е черна котка - албинос. Притежава ген (“I” Inhibitor), който не позволява на косъма да пигментира изцяло. Има тъмна кожа, черни възглавнички на лапите, черна лигавица на устата, очи очертани в черно, керемидено носле с черен контур, а козината е бяла с тъмни връхчета на косъма, което я прави сребриста на пръв поглед. В зависимост от това каква част от дължината на косъма е тъмна, цвета се определя като чиста чинчила (chinchilla shell) - когато едва 1/8 или по-малко от дължината на косъма е тъмна (котката изгледжа почти бяла с леко сребро по гърба). Сребърна чинчила (chinchilla silver) - 1/6 от дължината на косъма е тъмна (сребърните връхчета се забелязват и по маската на лицето и главата, както и по тялото, а по корема и лапите котката е чисто бяла). Силвър затъмнен (silver shaded) - 1/3 от дължината на косъма е тъмна. Почти навсякъде без корема може да се забележат тъмните връхчета на козината. Забелязва се типичното таби райе. Силвър таби (silver tabby) 1/2 или повече от дължината на косъма е тъмна. Котката е с изразени таби ивици и окраска и като цяло изглежда тъмно сребриста в различни нюанси на бяло, сиво, черно и сребристо. В последните два случая котката може да има и сивкаво подкосмие вместо бяло. Само при първите два случая котката може да бъде наречена чинчила. Това означава че тя трябва да е задължително със зелени или синьозелени очи. При другите по-тъмни варианти стандартът позволява и медните очи, но котката преминава към категорията на обикновените персийки. КАК Е ПОЛУЧЕН ЦВЕТА ЧИНЧИЛА? Този цвят бил получен от английски и американски развъдници като кръстоска на сребристи затъмнени и опушени персийки. При първите екземпляри окраската била по-тъмна, със забележимо райе (типинг), което селекцията с времето е елиминирала при чистите чинчили. ЗЛАТНИТЕ ЧИНЧИЛИ Същите цветови гами се повтарят и при котките, носители нa червен и светло-червен (кремав) ген, който се предава от сребърните чинчили. Това са така наречените златни чинчили. При тях подкосъма и неоцветената част на козината не е бяла, а розово-кремава отново с тъмен връх. Златни котенца са се раждали от двама родители сребърни чинчили и дълго във времето са били дискриминирани като отпаден цвят и селекционерите са се опитвали да го изкоренят от генофонда на чинчилите. За щастие през 60-те години на миналия век този цвят е бил признат и е започнала селекция и подбор на изложбени екземпляри. НАСЛЕДСТВЕНОСТ Генът на златната чинчила е по-слаб и се проявява само, когато и двамата родители го носят, дори да не е проявен и те да са сребристи. Наследствеността при двама сребърни носители на златен ген има следните зависимости: 25% от бебетата ще са златни чинчили, 25% ще са сребърни, които предават златния ген и 50% ще са сребърни чинчили, които не носят и не предават златен ген. Ако единият родител е златна чинчила, шансовете за златно бебе са нулеви, ако другият не предава този ген. Но ако го предава, 50% от котенцата ще са златисти. Генът на светлите силвъри е по-слаб от този на пъмните. От светли родители често се раждат по-голяма част затъмнени котенца. ИСТОРИЯ НА ЦВЕТА ЧИНЧИЛА ПРИ КОТКИТЕ? Името “чинчила” произхожда от малък южноамерикански гризач притежаващ подобен ген, при който обаче козината е с напълно противоположна окраска - тъмни косъмчета със светли връхчета. За първи път сребърна чинчила е представена на лондонската изложба през 1888 г. С голям успех бил показан първият еземпляр на chinchilla silver - мъжки Silver Lambkin. В последствие, този цвят е представен официално при участие в подобна изложба през 1894 г. и бил официално отделен в нова секция. ТЕМПЕРАМЕНТ По характер и темперамент чинчилата не отстъпват на останалите представители на персийските котки. Гальовна е, привързана, но по-подвижна и игрива от тях. ФИЗИКА Като цяло чинчилите са малко по-дребни от останалите персийки, заради дългогодишния кълърбрийдинг, при който тези котки не са били смесвани с други персийки. В резултат на същия този брийдинг, стремежът да се постигне екстремалният тип на съвременната персийска котка (с носле между очите) е получил по-различни резултати. Така екстремалните чинчили изглеждат по-симпатични от обикновените персийки, защото при тях се е получил така нареченият в Америка "бейби фейс". Липсват двете бразди от двете страни на носа, характерни за пълния екстремал. Нослето е чипо и по издаден напред. Очите са по-големи от тези на обикновената персийка. Чинчилата е може би котката с най-големите очи в сравнение с други породи и разцветки. Доълнително черният контур допринася за визуалното оголемяване на окото и погледът на истинската чинчила става пленителен, обаятелен, умен и кристалоно чист, на фона на светлата козина.

Чърчил стана татко

Татко Чърчил

Мама Маца

И ние :)

Ето ни и нас. Генът на чинчилата има пигментация само на върха на косъма, ние сме нещо като черни котки - албиноси. При бебетата се е показъл само върха на косъма и за това изглеждаме сиви и дори черни като новородени. Когато козината ни расте, черното остава само на върха. Очите ни ще са задължително ярко зелени или изомрудени, което отличава нашата порода (разцветка на персийската котка) от останалите персийки, при които зелените очи не са по стандарта. Ако някой желае някой от нас, когато пораснем достатъчно, нека се свърже с нашите домашни хора по мейл или във фейсбук.

Отчаян апел за един котешки живот! Малък Лъки разказва своята историята и нейното продължението...

Аз се казвам Малък Лъки. Животът ми е започнал някъде по столичната улица Иван Вазов, около номер 19. Мама ме е родила в мазето... там беше тъмно, студено и мръсно. Разболях се лошо и очите ми се инфектираха преди да прогледна :(

Братята ми бяха по-големи, здрави и силни. Тичаха на воля и играеха навън. Аз обаче никога не ги видях... само ги чувах. Когато излязох за първи път се изгубих. Мама сигурно ме е търсила, но и нея никога повече не срещнах. Прекарах така може би седмица. Нямах сили да плача. Аз умрирах. Бях живял едва месец на този безсмислен свят, но живота не ми беше ценен, защото ме мъчеше. Тежах 200 гр., бях слаб до безсилие, гладен, мръсен, болен и сляп. Не можех да се изправя и лежах безцелно в тревата, чакайки смъртта от инфекцията, от глад или от някой “доброжелател”.

Тогава дойде едно голямо същество и ме взе. Бях се предал и дори не можах да се изплаша, но... то не ме изяде! Не ме нарани, напротив, даде ми храна и аз за първи път усетих вкуса на месото. Невероятно! Последва първата ми баня, промивка на очите, меко легло и удоволствието да не ме тормозят бълхи. Бях щастлив и за няколко часа живота придоби смисъл. После се стреснах, защото ме пъхнаха в кашон и ме занесоха при някакъв, който ме дупчи с игла. Сега вече знам, че моят голям спасител е човек. Не се страхувам от него и себеподобните му. Тя се казва кака Ваня. А човекът с иглата е моят лекар, който ме избави от инфекцията. Две седмици живях при моята приемна майка и нейните лоши, големи котараци, от които тя ме пазеше. Всеки ден ме водеше на лекар за инжекция и взимах специални хапчета. Инфекцията започна да преминава, натдадох, заякнах, проходих и започнах да мъркам, да играя, да вървя след моята стопанка и да изучавам новия си дом. Научих още как се ползва котешката тоалетна и как се пие вода, когато не я виждаш. Научих се да тичам, да гоня любимата си топка и да плаша с гърбици голямата кофа за боклук.





Кръстиха ме Лъки, понеже съм късметлия, че оцелях :) За съжаление не прогледнах. Загубих изцяло дясното си око, а с лявото не виждах. Всъщност, никога не бях виждал и за това се ориентирах чудесно. Все още имах оток, когато лекартствата и парите на моята нова майка свършиха. Окото ми започна да се подува и тя се изплаши за мен. Намери добри хора - клиника, където да ме лекуват безплатно и ме остави при тях. Бях самотен понеже там се грижиха и за много други болни или бездомни животни. Не знаех дали някой би ме харесал с този мой грозен и празен поглед, но знаех, че моята какичка ме харесва и обича, и че ще се върне за мен когато отокът ми спадне. Един ден тя наистина се върна да ме вземе. Беше ми търсила дом и лечение, дарители, добри хора и беше намерила кой да се погрижи за бъдещето ми. Една добра жена от град Русе изпрати пари за ваксинации и лечение, за да мога да бъда готов за осиновяване. Скоро ще имам паспорт и чип. Ще имам нужда само от някои, който да ме поиска за приятел. Междувременно отново си бях вкъщи за ден-два, играех, скачах и се радвах с моята кака Ваня. На другия ден ме заведоха при нов лекар.



Той ме оперира и премахна ципата, която скриваше по-здравото ми око. Тогава се разбра, че никога няма да виждам. Зрението ми е повредено от инфекцията, но все пак трябваше да се опита. Мен не ме притеснява, понеже чудесно се оправям и без него. Сега за мен се грижат от организацията “Animal Rescue Sofia” и заедно с “Let's Adopt!” ми търсят дом в чужбина :) Ще уча езици! Благодаря на кака Ваня и на всички, които следиха моята история във фейсбук и интернет, съчувстваха ми и ми помагаха, на мен и на моята спасителка. Аз ще живея и ще имам нормално и щастливо бъдеще благодаряние на Вас!
Малък Лъки...

Днес Малък Лъки е щастлив в своето семейство, което го прие и осинови. Котето пътува за Австрия през лятото, за да заживее в новия си дом. Благодаря на всички, които съдействаха за спасяването на този котешки живот и помогнаха за лечението и намирането на подходящ дом.

My Cats

Churchill

Matso

Human Years to Cat’s Age Reference Chart

* 1 human years = 16 cat years             * 10 human years = 56 cat years

* 2 human years = 24 cat years             * 11 human years = 60 cat years

* 3 human years = 28 cat years             * 12 human years = 64 cat years

* 4 human years = 32 cat years             * 13 human years = 68 cat years

* 5 human years = 36 cat years             * 14 human years = 72 cat years

* 6 human years = 40 cat years             * 15 human years = 80 cat years

* 7 human years = 44 cat years             * 16 human years = 84 cat years

* 8 human years = 48 cat years             * 17 human years = 88 cat years

* 9 human years = 52 cat years             * 18 human years = 92 cat years